КАМЪК


Остаряват хора и дървета; 
падат дни, нощи, листа и дъжд; 
неизменен в есента и летото, 
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви, 
нямаш нашата злочеста плът. 
Съвестта и хилядите червеи 
никога не те гризат.


Ти не си изпитвал още жаждата 
от която почват вси беди 
не грешиш ти никога не раждаш, 
пък и сам си нероден.


Ти си свят. Не затова ли некога 
в огнените стари векове 
от гранит и мрамор е човекът 
ваял свойте богове


Алена искра, от теб изтръгната, 
камък, истината в теб прозрях 
вечно и свето е само мъртвото, 
живото живее в грях.


1927 г.